12:20 14-04-2010

След политиката и "Левски"-ЦСКА няма по-класическа тема от тази за кучетата, по която можем тежко да се скараме. И да превърнем Facebook и форумите в гробище за обществена енергия. Не знам дали е световна конспирация, но тези места имат по-убийствен ефект и от най-големия стадион. Защото в тях денонощно могат да псуват неограничен брой хора, докато не им стане скучно и изморено. Докато не заприличат на Мима – опикани и осрани, защото не им се намират крака, за да станат от компютъра и да си свършат работата.

Четвърт милион във Facebook искат затвор за касапина, ампутирал Мима. Би трябвало да се каже – риспект, граждани и кучета, граждани с кучета или кучета граждани (по Ботев). Голям риспект за вас, без да търсите скрита ирония. Никой не си избира емоциите, от които да му става естествено мъчно. И нито една кауза, която се бори за справедливост, не заслужава подигравки. Не заслужава и сравнения, но те са неизбежни.

Тези дни в Кубрат трябва да започне процесът срещу собственичката на освободената от данъци, каишки и намордници домашна глутница, която разкъса дете. Елена Банкова (запомнете името) е обвинена в причиняване на смърт по непредпазливост и може да получи до 3 години затвор. Изчакайте да чуете присъдата й, преди да промените конституцията на Кучешката република. Защото може да се получи немного справедливо – за убити от кучета деца да се лежи по-малко, отколкото за отровена котка. Или стрелба с пистолет при трудно доказуема улична самоотбрана да е умишлено убийство, а човешките жертви да умират заради непредпазливост. Сами преценявате кое би трябвало да е по-тежко престъпление. Но сигурни ли сте, че преценявате трезво. Или емоциите покрай Мима ви идват повече за обективното мислене.

Обикновено това, което се нарича bg гражданско общество, когато не знае какво да иска – иска нов закон. Дори понякога протестира съвсем реално в символични количества за липсата му. Все още обаче не е протестирало заради неспазването на действащи съвсем нелоши закони. Чиято неизползваемост обезсмисля всички желания за дефицитни правила.

Например ампутацията на Мима може да издейства затвор. Но кой ще влезе в него, след като едно изядено дете не издейства дори една глоба за собственик на питбул, тичащ развързан из парка. Някой застана ли като баба с чинийка на всяка улица, за да събира тоалетна такса от домашните кучета. Техните лайна са най-неконтролируемата дефекация, която може да настъпите на всяка крачка. Тяхната пикня е най-безплатната урина, която може да надушите във всеки град. И не ми спорете, че тя поне не цапа, защото по принцип не обичам да се пикае под балкона ми – без значение дали е човек, животно или пияна кръстоска между човек и прасе. Просто приемете, че миризмата на амоняк не е приятна. Но ако на вас не ви пречи – изпикайте кучето си в хола и тогава го изведете на разходка. И в никакъв случай не забравяйте здравата каишка и стегнатия намордник. За да не продължим да си играем на гражданско общество, чиято псевдоактивност стига колкото да финансира протезите на Мима.

Разбира се, че е хубаво кучето да има достатъчно крака, за да не пада, когато му се доходи по малка нужда. Разбира се, че случаят му е отвратителен и заслужава да бъде запомнен, както и да реформира животинското законодателство. Същата памет заслужаваше и името на изяденото от кучета дете. То заслужава и всеки ден пресни цветя на гроба си, които да бъдат купувани с пари от кучешки данъци и глоби. Но понеже те продължават да бъдат несъбрани – трудно ще се получи и Кучешката република. В нея, преди да бъде гласуван наказателен кодекс, трябва да има данъкоплатци и хигиена. Иначе ще продължим да се караме тежко кой обича животните, защо любовта му е нерегистрирана и неплатена, кой доберман е добър и не хапе, кой отрови кварталната глутница, кой ми лае вечер на главата и кой ми сра по подметките.

Между другото детето, на което му беше причинена смърт по непредпазливост, се казва Кристияна. Възможно е да сте забравили или никога да не сте знаели."

**Оригинална връзка: http://www.novinar.net/news/kak-pikae-kucheto-mima-koia-beshe-kristiiana_MzI0NDs5.html